Детските играчки една голяма мечта

Училищната дисциплина
В предходната лекция проследихме какви са естествените склонности на детето, с които можем да си помогнем, за да го възпитаме в дух на дисциплина. Видяхме как благодарение на неговата много голяма възприемчивост към навика можем да ограничим естественото му непостоянство и нестабилност и да възпитаме у него вкус към правилния живот; как благодарение на неговата крайна податливост на внушения можем да го накараме да усети какво представлява моралният авторитет. И така ние държим в ръцете си две могъщи средства за въздействие, толкова могъщи, че следва да ги използваме сдържано и умерено. Наистина, имайки предвид какво представлява детското съзнание, неговата не особена наситеност и способност на съпротива, след като и най-малкият външен натиск може да остави в него дълбоки и трайни следи, започваме да се страхуваме по-скоро от злоупотребите с властта, към които може лесно да пристъпи възпитателят, отколкото от неговото безсилие. За да не бъде въздействието на учителя или родителите прекомерно, все пак са безусловно необходими мерки за защита на свободата на детето от тях. Една от най-резултатните предпазни мерки, които могат да бъдат предприети в тази връзка, е да не се позволява децата да бъдат формирани в една-единствена среда и още повече от една-единствена личност. Това е една от многобройните причини, които правят недостатъчно домашното възпитание. Детето, отгледано изключително в своето семейство, се превръща в собственост на това семейство; то възпроизвежда всичките особености, всичките характерни черти и
Из”Да мислим Възпитанието:

От Емил Дюркен

This entry was posted in Uncategorized by admin. Bookmark the permalink.

Comments are closed.